Шоколадово-бананов фъдж

Фъдж е хубава дума, а още по-хубаво е, че има рецепта за фъдж, на който можеш да се насладиш, дори и да спазваш хранителен режим, който не ти позволява да ядеш сладкиши със захар (знам, мъка), глутен и изобщо един  нормален джънк да не можеш да си позволиш, когато ти е нервно, дамусеневиди. 

Едно им признавам на "модерните" напоследък суровоядства, веган и палео диети, в рецептите за сладкиши липсва момента "загрейте фурната до". Рахат.

Слагате в кухненския робот:

1/2 ч.чаша фурми
1    ч.чаша  орехи и бадеми
1/4 ч.чаша сурово какао на прах

смилате и изсипвате в стъклен съд, като притискате с лъжица (или с пръсти) сместа, за да се слепи добре.

Отново зареждате робота, този път с:

2 банана
1/2 ч.чаша сурово какао на прах (на мен ми се стори много и сложих четвърт чаша)
4  с. л. бадемово масло (използвала съм и масло от кашу)
2  с.л. мед

Изсипете фъдж сместа върху първия слой на сладкиша и размажете добре. Не като на снимката, навсякъде. :) 

Оставете в камерата за 30 мин. 
Може да го държите в камерата или в хладилника. 

Медена питка със сода

За онези от вас, които въпреки многобройните материали за пагубното въздействие на пшеницата върху чревната лигавица, не са се отказали от нея и брашното.

Аз самата се разкъсвам от дилеми и се питам дали е добре да съм толкова крайна в диетата си. При положение, че нямам установена нетолерантност към глутена, е ли е добре да се храня безглутеново? По този начин няма ли да "отуча" организма си от него и да развия непоносимост? Учените не са сигурни. Мънкат по въпроса.

В дни, в които решавам да изневерявам на строгия беззърнен режим на СВДиета, си правя тази питка. Притъпявам си съвестта, като купувам (уж) немодифицирано брашно, слагам сода вместо мая, мед вместо захар и спя спокойно, като си мисля, че съм се нахранила с по-малкото зло.

Продукти:

500-600гр   брашно

150мл     топла вода

1 чаша мед (или само 1-2 ч. л.)

1 ч.л. сода за хляб

1/3 чаша олио/зехтин

Канела/ядки по желание

Меда се разбърква с водата, за да се разтопи. Добавя се содата за хляб и олиото. След това се добавя по малко от брашното и се меси докато се получи (ронливо) тесто.

Пече се на 175 Ц/350 Ф около 35 мин

*може да се направи и със съвсем малко мед и малко сол.

 Палео палачинки

Слагам ги в категорията палео, защото плантанът е от списъка с непозволени храни за СВД. 
В случай, че сте модифицирали СВДиета или сте добавили устойчивата скорбяла , тези палачинки са чудесен вариант за закуска.

Плантан е култивирана разновидност на банана, който се консумира предимно приготвен по някакъв начин, вместо суров, тъй като не е много приятен на вкус.

(Предполагам се досещате кой от двата банана е плантан :) )

Необходими продукти:

•  2бр. (зелен) плантан (около 2 чаши пюре) 
• 4 яйца
• 2 ч.л. ванилия (аз сложих една на прах)
• 3 с.л. кокосово масло
• 1/8 ч.л. сол (или добрата стара мярка "щипка сол")
• 1/2 ч.л. сода за хляб

Обелете плантаните (ох, това членуване, с някои думи е просто нямам думи), ще ви е по-лесно да го направите ако ги нарежете на 2-3 по-малки парчета, и ги сложете в кухненския робот (блендер, чопър).
Добавете останалите продукти, смилате докато се получи смес за палачинки.

1. Добавяте в загретия тиган каквато мазнина използвате и действате.

Що е то „пропускливи черва” и защо причинява толкова много здравословни проблеми?

Едно от основните правила на нашумелите напоследък диети (СВД и палео) е да се избягват храните, които повреждат лигавицата на червата. Червата са като  дълга, нагъната тръба. В тази тръба храната се смила от ензимите и добрите бактерии, които я разграждат  до най-простата ѝ форма. Протеините биват разградени до аминокиселини, въглехидратите до монозахариди, а мазнините до мастни киселини. Онова, което не може да бъде разградено от организма ни, бива изхвърляно като отпадък. Изумително е как  само един- единствен слой от специфични клетки, наречени ентероцити, отделя  вътрешната страна на тръбата от стомаха.

Тези ентероцити имат две специфични задачи: първо, да транспортират смлените хранителни вещества от вътрешната страна на клетките на червата към външната и второ, да задържат всичко останало в тръбата. Непосредствено извън тръбата се намират две важни части от храносмилателната система: присъщите на червата имунни клетки, чиято задача е да ги предпазват от патогени, които могат да проникнат случайно през ентероцитите и  мрежа от кръвоносни и лимфни съдове, които пренасят смлените хранителни вещества до тъканите в тялото, които се нуждаят от тях (аминокиселините и монозахаридите се пренасят от кръвта, докато мастните киселини се пренасят чрез лимфната система).

Червата стават „пропускливи”, когато ентероцитите са разрушени, или протеините, които образуват здравата връзка между тези клетки и ги държат заедно, за да образуват плътен слой, са повредени (или видоизменени). Когато се случи това, се образуват микроскопични дупчици, през които част от съдържанието на червата изтича в кръвоносната и/или лимфната  система. Това, което изтича, не са големи парчета храна, а е смес от различни патогени: недобре обработени протеини, бактерии или части от полезните бактерии, които би трябвало да си стоят в червата ни, смес от токсични вещества или отпадъчни продукти, които по принцип трябва да бъдат изхвърляни от организма.

Когато тези патогени „изтичат”, имунните клетки в червата ни ги разпознават като чужди тела и започват да ги нападат (когато „изтече” огромно количество патогени, други части на тялото, най-вече черният дроб, също допринасят за атаката). Какво и колко като количество изтича „навън”, определя рзмера на тази имунна реакция.

Някои патогенни вещества (като части от бактерии и токсини) причиняват общо възпаление и  ускоряват отделянето на химикали, наречени възпалителни цитокини (химическите куриери , които се движат в кръвта и нареждат на белите кръвни клетки да атакуват). Този вид възпление няма определена цел и поради тази причина, всяка клетка в тялото може да бъде невинна жертва. Черният дроб има задачата едновременно да контролира този вид възпаление и да филтрира токсините, които може да са причинителите. Когато черният дроб е пренатоварен, натрупаните токсини в тялото и възпалението се разпространяват. Това възпаление може да допринесе в огромна степен за най-различни здравословни проблеми, от псориазис и астма до ХРНВ (хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието) и депресия.

Други вещества (като непълно обработените протеини) причиняват специфични възпаления, които могат да преминат в алергия и автоимунно заболяване. Алергията се причинява от имунни клетки, които създават IgE-антитела, които нападат част от протеина, който е специфичен за храната, от която произхожда (като антитяло, което напада казеина в млякото и допринася за развиване на алергия  към него). Подобен вид имунна реакция е причинена от имунни клетки произвеждащи IgA-, IgM или IgG антитела, които атакуват част от протеина, специфичен за продукта, от който произлизат. Този вид имунна реакция по принцип се счита за чувствителност към даден продукт, а не за алергия, и може да причини както симптоми на алергия, така и такива, които не е задължително да се отнесат към алергичните реакции, като например болка, отпадналост и екзема. Образуването на този вид антитела също така води и до автоимунни заболявания.

Антителата атакуват само къси вериги аминокиселини, които изграждат отделен белтък, а не цялата верига. В случай на алергия или чувствителност към определена храна, тази къса верига аминокиселини все още е специфична за продукта, от който произлиза. Но понякога антителата, които се образуват в отговор на „изтеклите” протеини, нападат верига аминокиселини, която не е единствена по рода си за този протеин, а е верига, която е част от нормалните за човешкото тяло протеини. Когато се случи това, тялото атакува себе си, като си мисли, че собствените му клетки са чужди нападатели. Например, срещу верига от аминокиселини, която е част от отделящите инсулин клетки на панкреаса, могат да се образуват антитела. Когато тялото атакува тези клетки, причинява диабет тип 1.

По този начин могат да бъдат причинени огромен диапазон от автоимунни болести като  лупус, цьолиакия и много други (при повечето от тях генетичното предразположение внася допълнително объркване).

Важно е да се знае, че при някои „пропускливите” черва се развиват бавно през годините. Стрес, недоспиване и/или редица инфекции могат да влошат положението доста бързо или неочаквано. Веднъж сдобили се с „пропускливи” черва, е въпрос на време, преди здравословните проблеми, свързани с това състояние, да се заформят. В зависимост от стадия на увредената лигавица на червата, количеството вещества, които „изтичат” и гените, възпалението и реакциите на имунната система, причинени от „пропускливите черва”, могат да доведат до редица болести, някои от тях с опасност за живота. Именно за това спазването на противовъзпалителни диети, са смятани за полезни при подобни заболявания.  Ако стомахът ви е здрав, значи и вие сте здрави.

Май е време да перефразираме:  Здрав дух в Здрав стомах за здраво тяло.

"Ориз" от карфиол

Бърза и лесна рецепта за заместител на ориза, за онези от вас, които спазват диетата на 100% . На останалите ще послужи за разнообразяване на менюто.

Необходими продукти:

• средно голяма глава карфиол (цветно зеле), нарязана на едро
• малка глава лук, нарязана на ситно
• около 2 супени лъжици кокосово или обикновено масло (може по малко и от двете)

сол и черен пипер

След като нарежете карфиола, поставете в кухненския робот и смелете на ситни парченца, докато заприлича на дребни зрънца (ориз).

Задушете лука в предварително загрятото масло, докато омекне.

Добавете цветното зеле, разбъркайте добре и прибавете сол и пипер на вкус.
Задушете за около 5-10 минути и сте готови.

Подправките може да варират според вкуса ви.

Устойчива скорбяла (Resistant starch)


Някои въглехидрати, като захарта и скорбялата, се разграждат бързо и се усвояват от организма през тънките черва също като глюкозата. Но съществува един вид скорбяла, наречен устойчив, който не може да се разгради и достига до дебелото черво без да е усвоен. Устойчивата скорбяла се счита за третия тип баластни вещества, или така наречените фибри, тъй като изпълнява част от полезните функции на неразтворимите и разтворимите фибри.

Устойчивата скорбяла (УС) е разделена на четири категории:

УС1- физиологично неусвоима или несмилаема устойчива скорбяла, която се съдържа в семената, бобовите и непреработените зърнени храни.

УС2- устойчивата скорбяла, която се среща в естествената ѝ форма, на гранули, и се съдържа в суровите картофи, брашното от зелени (неузрели) банани, плантан и царевица с високо съдържание на амилоза.

УС3- устойчива скорбяла, която се образува при топлинна обработка на продукти съдържащи скорбяла и охладени след това. Такива продукти са бобовите, хлябът, картофите, макаронените изделия, оризът. Този процес се нарича ретроградация.

УС4- скорбяла, която е модифицирана по химичен път, за да е устойчива на храносмилането. Този вид скорбяла може да бъде с разнообразна структура и не се среща в природата.

Според редица изследвания, консумацията на устойчива скорбяла поддържа кръвната захар в нормални граници, отразява се добре на функционирането на бъбреците, както и на храносмилателната система и дебелото черво. Спомага растежа на полезните бактерии в червата и подтиска развитието на вредните, поради което се счита за пребиотик. Ферментацията на натуралната устойчива скорбяла намалява киселинността на чревната среда и произвеждането на вредни вторични жлъчни киселини, амоняк и феноли.

Смята се, че устойчивата скорбяла поддържа лигавицата на дебелото черво здрава, като осигурява защитни съставки- така наречените мастни киселини с ниска молекулна маса. Една от тях е бутират, която е полезна за дебелото черво най-вече с това, че е главен източник на енергия за клетките му и има противоракови и противовъзпалителни свойства, изключително важни за  поддържане здравината на дебелото черво.

Според изследване, представено в Барселона на седмия конгрес на Европейската организация по крон и колит през 2012 година, устойчивата скорбяла в комбинация с житени трици са дали положителни резултати при хора страдащи от улцерозен колит.

Повечето учени използват между 20-50 гр. устойчива скорбяла на ден при провеждане на изследвания с хора. За постигане на максимален ефект се препоръчва консумация между 20- 40гр. на ден, като установената доза за горна граница е 60 гр. на ден, след която ефектът е нулев, и 20 гр. долна, под която ефектът е минимален.

Средно голям суров картоф съдържа около 50 гр. устойчива скорбяла. След топлинна обработка съдържа от нула до 5гр., в зависимост от метода на готвене. УС в суровия картоф се издува и разпръсква щом температурата достигне 70°C (160°F) и се превръща в бързо усвоима скорбяла. Иронично, но продуктите от обработени картофи с най-високо съдържание на УС са  чипс и пържени картофи. Когато топлите картофи изстинат, скорбялата  претърпява процес, наречен ретроградация, при който бързо усвоимата скорбяла се превръща обратно в устойчива. Количеството УС в топлинно обработен и след това охладен картоф е приблизително 8 гр.

Друг, лесен за набавяне, източник на УС са неузрелите банани. Средно голям зелен банан съдържа около 15 гр УС. Слд като узрее, това количество спада до нула. Единственият проблем е, че зелените банани не са особено вкусни.

Бобовите растения съдържат прилично количество УС, в 250 гр.сварен фасул има около 10гр.УС.

Немодифицираното царевично и картофено нишесте също е източник на УС и може да се добавя към храната или напитките. Четири супени лъжици са около 48 гр., което се равнява на 30-35гр. устойчива скорбяла.

Горната информация е в абсолютен разрез със СВД и съветва да се консумират продукти, които са от списъка с непозволени храни. Напомням, че всяка диета подлежи на модификации и е личен избор.



Пилешка супа за червата

Масло от див риган

Маслото от риган е екстракт от растението риган и е мощно противовъзпалително и пречистващо средство с доказани антибактериални свойства.  Основните вещества, които се съдържат в билката са фенолите карвакрол (60-80%) и тимол (5%), които осигуряват антисептичните и антиоксидантните съставки. Съдържа още терпен, пинен и теринен, допринасящи за противовирусното, противовъзпалителното и обезболяващо свойства. Двата вида високомолекулярен алкохол- линалол и борнеол подсилват антисептичните качества на маслото. На последно място, но не и по важност, естерите, както и линалил и геранил ацетатите действат като силни противогъбични вещества. Взаимодействието на тези съставки позволява на маслото от риган да упражни лечебната си мощ върху организма ни.

Важно е да се прави разлика между маслото от риган и обикновения риган, използван като подправка в кулинарията. Обикновеният риган е с латинско название Origanum Majoranа, докато маслото от риган се извлича от растението Origanum Vulgare.

Тъй като е силен противовъзпалителен, противогъбичен, противовирусен и антибактериален агент, маслото от риган подпомага храносмилането и лекува стомашни разстройства, спомага за укрепването на имунната система, прочиства кашлица, използва се успешно при лечение на бронхити, пневмонии и бронхиална астма. Премахва гъбични организми, дихателни проблеми, пърхот и други кожни проблеми и инфекции.

Защо маслото от риган се счита за лечебно?

Маслото от риган се смята за лечебно, тъй като има оздравителни свойства, които са едновременно агресивни и поддържащи организма. Атакува патогените в тялото, като в същото време го подхранва с необходимите минерали и витамини.

Маслото от риган е много силен имуностимулатор. Препоръчва се да се приема умерено и само при нужда. Това не е тонизираща билка, която може да се поема еждневно и в неограничени количества. Трябва да се пие за катък период от време, или малко по-продължително, но само в случай че се налага да се третира по-сериозно заболяване. Приемат се по 2-4 капки на ден (или както ви е препоръчал лекар/хомеопат етц.), примесени със сок, мед или вода. Има силна миризма и парещ вкус. Някои препоръчват да се приема примесено със зехтин. Намира се и на капсули. Стига само да е Масло от див риган (Wild Oregano Oil), защото, в случай че решите да го използвате, това е наименованието на продукта, който трябва да си закупите.