"Без никакви зърнени?! Как така?"
Всеки сам избира режима си на хранене и си носи последствията, до тук добре. Когато съм на маса в компания обаче, става интересно. Забелязват те, че не пълниш чинията с ориз или не посягаш към хляба и атаката започва, "как?, защо?, ама така не може?" и за финал едно критично "хм", за да не ми кажат "ти си знаеш, но това звучи налудничаво".
Уж те разбират и ти съчувстват, пък неодобрението в гласовете наоколо не е никак трудно да се улови.
Аз полека започвам да се питам "Чакай, защо всъщност не ям зърнени и избягвам бобовите?", и едва ли не съм готова да се съглася с приятели и роднини, че нещо не съм наред.
Явно е време за преговор.
Лектини и фитинова киселина.
Лектините са протеини, които се намират в животинските организми (и в теб, да) и в растенията, най-вече в зърнените храни, бобовите растения и ядките. В човешкото тяло изпълняват многобройни защитни функции, като се започне от разпознаването на патогени и се стигне до контролиране на нивото на протеина в кръвта. Функцията им при растенията обаче е да защитават самото растение. Един от начините е като причиняват значителни страдания (разстройство, гадене, повръщане, подут стомах) на този, който ги консумира с надежда да "разубедят хищника" да не се връща за още.
Набезите на лектините не приключват до тук. Загнездват се в червата, "подлъгват" тялото и излизат извън тях, където имуннта ни система ги счита за чужди тела и в отговор образува антитела. За нещастие, лектините често наподобяват други части от организма. Могат да изглеждат като клетки в мозъка ни, панкреаса и т.н. и по този начин антителата, които би трябвало да атакуват лектините, ще нападнат собственото ни тяло. Така се отключват автоимунните заболявания, към които спадат улцерозния колит и болестта на Крон.
Прониквайки в телата ни, лектините увреждат стените на червата и причиняват така наречения симптом на пропускливото черво. Описана лаишки, картината е следната: нещо прониква в червата, надупчва ги и позволява на парчета от храната да преминат в кръвообръщението, имунната ни система се обърква и започва да напада напосоки. Симптомите варират, мигрена, екземи, напълняване, дори и депресия.
Топлинната обработка и накисването във вода на зърнените, бобовите и ядките помагат до известна степен да се намали нивото на лектините в тях, но нито един от тези процеси не ги отстранява напълно. Въпреки че ядките са от позволените продукти в СВДиета, не трябва да се прекалява с тях.
Фитинова киселина
Фитиновата киселина, или фитати, е още едно анти-хранително вещество, което се съдържа в зърнените, бобовите и ядките и за което нямаме необходимите ензими, за да го разградим.
Фитатите всъщност се свързват с магнезия, калция, цинка и желязото в червата и ги "изваждат" от тялото ни. С други думи, киселината не позволява на тялото да усвои тези минерали. Фитиновата киселина също така "неутрализира" калция в организма ни.
Добрата новина е, че фитатите могат да бъдат отсранени, когато накисваме ядките във вода.
Въпреки че ядките съдържат много полезни вещества, трябва да имаме едно на ум и да не прекаляваме с консумацията им. Както и да не забравяме да ги накиснем във вода преди това.
Saturday, November 23, 2013
Friday, November 22, 2013
Сладки с фъстъчено масло
За повечето от нас, едно от нещата, което стряска най-много, когато четем за Специфичната Въглехидратна Диета е фактът, че трябва да спрем захарта, шоколада, тортите и обожемой, всички вкусотии. С мисълта за орязване на зърнените продукти свикнах още след първите една-две статии, но сладичкото, ах сладичкото, как да го зарежа?
След като започнах да се оглеждам за рецепти, прехвърлих няколко книги и нещата рязко си дойдоха на мястото. Започнах да визуализирам и десертите.
Вече съм изпробвала няколко, всички са чудесни на вкус. Ето поредната рецепта за едни ужасно лесни и безобрзно вкусни сладки:
1/2 ч.* (чаша) масло
1 ч. фъстъчено масло
1/2 ч мед
1 ч бадемово (или от други ядки) брашно
2 яйца
1/4 ч.л.* сода за хляб
1 ванилия
Оставете маслото на стайна температура да омекне добре и разбийте с миксер.
Добавете фъстъченото масло, а след това и останалите съставки.
С лъжица вземете от сместа и изсипете в тава покрита с хартия за печене.
Печете в предварително загрята до 160°Ц (325° Ф) фурна за 10 минути.
Остава да съумеете да се контролирате и да не изядете всички наведнъж. Успех!
*1ч. (Cup) =240 ml
1ч.л. (teaspoon) = 5 ml
Рецептата е от книгата на И.Готшал
За повечето от нас, едно от нещата, което стряска най-много, когато четем за Специфичната Въглехидратна Диета е фактът, че трябва да спрем захарта, шоколада, тортите и обожемой, всички вкусотии. С мисълта за орязване на зърнените продукти свикнах още след първите една-две статии, но сладичкото, ах сладичкото, как да го зарежа?
След като започнах да се оглеждам за рецепти, прехвърлих няколко книги и нещата рязко си дойдоха на мястото. Започнах да визуализирам и десертите.
Вече съм изпробвала няколко, всички са чудесни на вкус. Ето поредната рецепта за едни ужасно лесни и безобрзно вкусни сладки:
1/2 ч.* (чаша) масло
1 ч. фъстъчено масло
1/2 ч мед
1 ч бадемово (или от други ядки) брашно
2 яйца
1/4 ч.л.* сода за хляб
1 ванилия
Оставете маслото на стайна температура да омекне добре и разбийте с миксер.
Добавете фъстъченото масло, а след това и останалите съставки.
С лъжица вземете от сместа и изсипете в тава покрита с хартия за печене.
Печете в предварително загрята до 160°Ц (325° Ф) фурна за 10 минути.
Остава да съумеете да се контролирате и да не изядете всички наведнъж. Успех!
*1ч. (Cup) =240 ml
1ч.л. (teaspoon) = 5 ml
Рецептата е от книгата на И.Готшал
Subscribe to:
Posts (Atom)