Устойчива скорбяла (Resistant starch)


Някои въглехидрати, като захарта и скорбялата, се разграждат бързо и се усвояват от организма през тънките черва също като глюкозата. Но съществува един вид скорбяла, наречен устойчив, който не може да се разгради и достига до дебелото черво без да е усвоен. Устойчивата скорбяла се счита за третия тип баластни вещества, или така наречените фибри, тъй като изпълнява част от полезните функции на неразтворимите и разтворимите фибри.

Устойчивата скорбяла (УС) е разделена на четири категории:

УС1- физиологично неусвоима или несмилаема устойчива скорбяла, която се съдържа в семената, бобовите и непреработените зърнени храни.

УС2- устойчивата скорбяла, която се среща в естествената ѝ форма, на гранули, и се съдържа в суровите картофи, брашното от зелени (неузрели) банани, плантан и царевица с високо съдържание на амилоза.

УС3- устойчива скорбяла, която се образува при топлинна обработка на продукти съдържащи скорбяла и охладени след това. Такива продукти са бобовите, хлябът, картофите, макаронените изделия, оризът. Този процес се нарича ретроградация.

УС4- скорбяла, която е модифицирана по химичен път, за да е устойчива на храносмилането. Този вид скорбяла може да бъде с разнообразна структура и не се среща в природата.

Според редица изследвания, консумацията на устойчива скорбяла поддържа кръвната захар в нормални граници, отразява се добре на функционирането на бъбреците, както и на храносмилателната система и дебелото черво. Спомага растежа на полезните бактерии в червата и подтиска развитието на вредните, поради което се счита за пребиотик. Ферментацията на натуралната устойчива скорбяла намалява киселинността на чревната среда и произвеждането на вредни вторични жлъчни киселини, амоняк и феноли.

Смята се, че устойчивата скорбяла поддържа лигавицата на дебелото черво здрава, като осигурява защитни съставки- така наречените мастни киселини с ниска молекулна маса. Една от тях е бутират, която е полезна за дебелото черво най-вече с това, че е главен източник на енергия за клетките му и има противоракови и противовъзпалителни свойства, изключително важни за  поддържане здравината на дебелото черво.

Според изследване, представено в Барселона на седмия конгрес на Европейската организация по крон и колит през 2012 година, устойчивата скорбяла в комбинация с житени трици са дали положителни резултати при хора страдащи от улцерозен колит.

Повечето учени използват между 20-50 гр. устойчива скорбяла на ден при провеждане на изследвания с хора. За постигане на максимален ефект се препоръчва консумация между 20- 40гр. на ден, като установената доза за горна граница е 60 гр. на ден, след която ефектът е нулев, и 20 гр. долна, под която ефектът е минимален.

Средно голям суров картоф съдържа около 50 гр. устойчива скорбяла. След топлинна обработка съдържа от нула до 5гр., в зависимост от метода на готвене. УС в суровия картоф се издува и разпръсква щом температурата достигне 70°C (160°F) и се превръща в бързо усвоима скорбяла. Иронично, но продуктите от обработени картофи с най-високо съдържание на УС са  чипс и пържени картофи. Когато топлите картофи изстинат, скорбялата  претърпява процес, наречен ретроградация, при който бързо усвоимата скорбяла се превръща обратно в устойчива. Количеството УС в топлинно обработен и след това охладен картоф е приблизително 8 гр.

Друг, лесен за набавяне, източник на УС са неузрелите банани. Средно голям зелен банан съдържа около 15 гр УС. Слд като узрее, това количество спада до нула. Единственият проблем е, че зелените банани не са особено вкусни.

Бобовите растения съдържат прилично количество УС, в 250 гр.сварен фасул има около 10гр.УС.

Немодифицираното царевично и картофено нишесте също е източник на УС и може да се добавя към храната или напитките. Четири супени лъжици са около 48 гр., което се равнява на 30-35гр. устойчива скорбяла.

Горната информация е в абсолютен разрез със СВД и съветва да се консумират продукти, които са от списъка с непозволени храни. Напомням, че всяка диета подлежи на модификации и е личен избор.



Пилешка супа за червата

Масло от див риган

Маслото от риган е екстракт от растението риган и е мощно противовъзпалително и пречистващо средство с доказани антибактериални свойства.  Основните вещества, които се съдържат в билката са фенолите карвакрол (60-80%) и тимол (5%), които осигуряват антисептичните и антиоксидантните съставки. Съдържа още терпен, пинен и теринен, допринасящи за противовирусното, противовъзпалителното и обезболяващо свойства. Двата вида високомолекулярен алкохол- линалол и борнеол подсилват антисептичните качества на маслото. На последно място, но не и по важност, естерите, както и линалил и геранил ацетатите действат като силни противогъбични вещества. Взаимодействието на тези съставки позволява на маслото от риган да упражни лечебната си мощ върху организма ни.

Важно е да се прави разлика между маслото от риган и обикновения риган, използван като подправка в кулинарията. Обикновеният риган е с латинско название Origanum Majoranа, докато маслото от риган се извлича от растението Origanum Vulgare.

Тъй като е силен противовъзпалителен, противогъбичен, противовирусен и антибактериален агент, маслото от риган подпомага храносмилането и лекува стомашни разстройства, спомага за укрепването на имунната система, прочиства кашлица, използва се успешно при лечение на бронхити, пневмонии и бронхиална астма. Премахва гъбични организми, дихателни проблеми, пърхот и други кожни проблеми и инфекции.

Защо маслото от риган се счита за лечебно?

Маслото от риган се смята за лечебно, тъй като има оздравителни свойства, които са едновременно агресивни и поддържащи организма. Атакува патогените в тялото, като в същото време го подхранва с необходимите минерали и витамини.

Маслото от риган е много силен имуностимулатор. Препоръчва се да се приема умерено и само при нужда. Това не е тонизираща билка, която може да се поема еждневно и в неограничени количества. Трябва да се пие за катък период от време, или малко по-продължително, но само в случай че се налага да се третира по-сериозно заболяване. Приемат се по 2-4 капки на ден (или както ви е препоръчал лекар/хомеопат етц.), примесени със сок, мед или вода. Има силна миризма и парещ вкус. Някои препоръчват да се приема примесено със зехтин. Намира се и на капсули. Стига само да е Масло от див риган (Wild Oregano Oil), защото, в случай че решите да го използвате, това е наименованието на продукта, който трябва да си закупите.