Що е то
„пропускливи черва” и защо причинява толкова много здравословни проблеми?
Едно от основните
правила на нашумелите напоследък диети (СВД и палео) е да се избягват храните,
които повреждат лигавицата на червата. Червата са като дълга, нагъната тръба. В тази тръба храната
се смила от ензимите и добрите бактерии, които я разграждат до най-простата ѝ форма. Протеините биват
разградени до аминокиселини, въглехидратите до монозахариди, а мазнините до
мастни киселини. Онова, което не може да бъде разградено от организма ни, бива
изхвърляно като отпадък. Изумително е как
само един- единствен слой от специфични клетки, наречени ентероцити,
отделя вътрешната страна на тръбата от
стомаха.
Тези ентероцити
имат две специфични задачи: първо, да
транспортират смлените хранителни вещества от вътрешната страна на клетките на
червата към външната и второ, да
задържат всичко останало в тръбата. Непосредствено извън тръбата се намират две
важни части от храносмилателната система: присъщите на червата имунни клетки, чиято задача е да ги
предпазват от патогени, които могат да проникнат случайно през ентероцитите и
мрежа от кръвоносни и лимфни съдове, които пренасят смлените хранителни
вещества до тъканите в тялото, които се нуждаят от тях (аминокиселините и
монозахаридите се пренасят от кръвта, докато мастните киселини се пренасят чрез
лимфната система).
Червата стават
„пропускливи”, когато ентероцитите са разрушени, или протеините, които
образуват здравата връзка между тези клетки и ги държат заедно, за да образуват
плътен слой, са повредени (или видоизменени). Когато се случи това, се
образуват микроскопични дупчици, през които част от съдържанието на червата
изтича в кръвоносната и/или лимфната
система. Това, което изтича, не са големи парчета храна, а е смес от
различни патогени: недобре обработени протеини, бактерии или части от полезните
бактерии, които би трябвало да си стоят в червата ни, смес от токсични вещества
или отпадъчни продукти, които по принцип трябва да бъдат изхвърляни от
организма.
Когато тези
патогени „изтичат”, имунните клетки в червата ни ги разпознават като чужди тела
и започват да ги нападат (когато „изтече” огромно количество патогени, други
части на тялото, най-вече черният дроб, също допринасят за атаката). Какво и
колко като количество изтича „навън”, определя рзмера на тази имунна реакция.
Някои патогенни
вещества (като части от бактерии и токсини) причиняват общо възпаление и ускоряват отделянето на химикали, наречени
възпалителни цитокини (химическите куриери , които се движат в кръвта и
нареждат на белите кръвни клетки да атакуват). Този вид възпление няма
определена цел и поради тази причина, всяка клетка в тялото може да бъде
невинна жертва. Черният дроб има задачата едновременно да контролира този вид
възпаление и да филтрира токсините, които може да са причинителите. Когато
черният дроб е пренатоварен, натрупаните токсини в тялото и възпалението се
разпространяват. Това възпаление може да допринесе в огромна степен за
най-различни здравословни проблеми, от псориазис и астма до ХРНВ
(хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието) и депресия.
Други вещества (като
непълно обработените протеини) причиняват специфични възпаления, които могат да
преминат в алергия и автоимунно заболяване. Алергията се причинява от имунни
клетки, които създават IgE-антитела,
които нападат част от протеина, който е специфичен за храната, от която
произхожда (като антитяло, което напада казеина в млякото и допринася за
развиване на алергия към него). Подобен
вид имунна реакция е причинена от имунни клетки произвеждащи IgA-, IgM
или IgG
антитела, които атакуват част от протеина,
специфичен за продукта, от който произлизат. Този вид имунна реакция по принцип
се счита за чувствителност към даден продукт, а не за алергия, и може да
причини както симптоми на алергия, така и такива, които не е задължително да се
отнесат към алергичните реакции, като например болка, отпадналост и екзема. Образуването
на този вид антитела също така води и до автоимунни заболявания.
Антителата
атакуват само къси вериги аминокиселини, които изграждат отделен белтък, а не
цялата верига. В случай на алергия или чувствителност към определена храна,
тази къса верига аминокиселини все още е специфична за продукта, от който
произлиза. Но понякога антителата, които се образуват в отговор на „изтеклите”
протеини, нападат верига аминокиселини, която не е единствена по рода си за
този протеин, а е верига, която е част от нормалните за човешкото тяло
протеини. Когато се случи това, тялото атакува себе си, като си мисли, че
собствените му клетки са чужди нападатели. Например, срещу верига от
аминокиселини, която е част от отделящите инсулин клетки на панкреаса, могат да
се образуват антитела. Когато тялото атакува тези клетки, причинява диабет тип
1.
По този начин
могат да бъдат причинени огромен диапазон от автоимунни
болести като лупус, цьолиакия и много други (при повечето от тях генетичното
предразположение внася допълнително объркване).
Важно е да се
знае, че при някои „пропускливите” черва се развиват бавно през годините.
Стрес, недоспиване и/или редица инфекции могат да влошат положението доста
бързо или неочаквано. Веднъж сдобили се с „пропускливи” черва, е въпрос на
време, преди здравословните проблеми, свързани с това състояние, да се
заформят. В зависимост от стадия на увредената лигавица на червата,
количеството вещества, които „изтичат” и гените, възпалението и реакциите на
имунната система, причинени от „пропускливите черва”, могат да доведат до
редица болести, някои от тях с опасност за живота. Именно за това спазването на
противовъзпалителни диети, са смятани за полезни при подобни заболявания. Ако стомахът ви е здрав, значи и вие сте
здрави.
Май е време да
перефразираме: Здрав дух в Здрав
стомах за здраво тяло.
